Нова реформа във висшето образование може да отменизадължителното 4-годишно обучение за придобиване на бакалавърска степен,предава ИА „Стандарт“. Ако промяната влезе в сила, университетите сами щерешават коя специалност, по колко семестъра да се изучава до достигане набакалавър. Предложението бе предложено за обсъждане от депутата Лютви Местан.Просветният министър Анелия Клисарова изрази съгласие с идеята.

Реформата се основава на неотдавна въведената кредитнасистема във висшето образование. При нея, броят натрупани кредити е решаващ, ане броя семестри, прекарани в университета. Според новата система, студентитеще имат възможност да натрупат 180 или 240 кредита в рамките на бакалавъра си. Теще определят продължителността на обучението за магистърска степен. При 180точки, студентът ще трябва да прекара още две години във ВУЗ, а при 240 – само една.

Идеята бе посрещната със смесени чувства от широкатаобщественост. Почти веднага след появата на новината, в социалните медииплъзнаха коментари „за“ и „против“. Според някои съкратената продължителност набакалавъра ще доведе до понижение в качеството на висшето образование.Съществува и опасността това да „принуди“ студентите задължително да запишатедна или повече магистратури, само и само да повишат конкурентноспособността сина трудовия пазар.

От друга страна, смятат някои, тенденцията в Европа е завъвеждане на единната формула „3+2+3“ – 3 години бакалавър, 2 – магистър, а след това пожелание още 3 години за доктурантура. В този „лагер на общественото мнение“ сесчита, че уеднаквяването на българските с европейските стандарти е добрастратегия за интегриране на обществото ни в европейската общност.