Аутопсии на починали с коронавирус в световен мащаб не се правят често. Причините са различни – от опасността за самите лекари до отказ на роднините на починалите. В „Пирогов” от началото на пандемията са направени четири аутопсии. Заключението от тях  трудно може да се направи, но най-общото е, че вирусът е безпощаден - независимо от пола и възрастта на пациента, предава NOVA.

„Професията е трудна, но тя обхваща цялата медицина. Всичко в нашата работа има елемент на творчество - да разпознаем това, което гледаме, да съпоставим с рентгеновите и други изследвания. И после да поставим диагноза”, споделя доц. Маргарита Каменова, която вече над 50 години  работи като патолог.През последните дни броят на заразените, починалите, а и на излекуваните от коронавирус се увеличава. Ваксина все още няма. А медиците продължават да водят битка с вируса. Тя е различна и непредвидима всеки път. И дори когато COVID-19 надделее, лекари отново продължават да работят, за да може смъртните случаи да са по-малко, излекуваните – повече. Надеждата е, че аутопсията ще даде отговори, които иначе няма как да станат ясни.

„Изследваните починали са много малко и в световен мащаб. Не че се забранява, но първата препоръка на СЗО беше това да се избягва, с оглед да се запази персоналът. Защото не знаехме колко време след смъртта този вирус може да се задържи. Освен това, изискванията да се работят аутопсии са много високи”, разказа Каменова.Kогато се стига до аутопсия на пациент с коронавирус, лекарите я извършват силно защитени.  „Обикновено се работи с шлемове, двойни ръкавици, очилa", разказва патологът.

Мерките за безопасност за задължителни, защото вирусът продължава да живее дори в тялото на починал човек.„От изследване на германци става ясно, че до 8 дни след смъртта вирусът продължава да съществува в тънките черва", каза Каменова.

Досега правените у нас аутопсии на пациенти с COVID-19 са общо около 10. Независимо от пол, възраст и държавата, измененията в белите дробове при починалите с коронавирус са еднакви, казва патологът.  „И при четиримата е имало дифузни увреждания на белите дробове. Това значи, че страните на всички алвеоли са увредени. Там се е загнездил вирусът и това е довело до тежка патология. В алвеолите, вместо да има само въздух, има много клетки и оток”, поясни патологът.

Всъщност алвеолите в белите дробове са изключително важни за дишането. Те  участват и при вдишване, и при издишане.  При някой пациенти вирусът минава много по-леко. Не е задължително щетите по белите дробове да са толкова много, казва патологът. „Има значение и количеството на вируса. Затова един от основните съвети е да сме на разстояние, да носим маски. При говорене, ако съм носител, ще отделя от 5 до 1000 вируса, а ако се смея, кашлям, кихам, те стават хиляди”, поясни Каменова.

Стигне ли се до усложнения, лечението може да се окаже трудно, а последствията - трайни. „Част от оздравелите болни, които са преживели тежък респираторен дисктрес синдром, ще останат с изменения в белите дробове”, заключва специалистът.