Днес почитаме една от най-светлите личности в християнската история на България – Св. Патриарх Евтимий Търновски. Той е роден около 1325 г. в тогавашната столица – Търново. Повечето исторически извори го отнасят към знатния болярски род Цамблаковци. Отдаден на християнската религия, той се посвещава на монашеството.

Около 1350 г. се присъединява към  Килифаревския манастир, привлечен от славата на Теодосий Търновски. Няколко години по-късно става негов помощник. След смъртта на Теодосий, Евтимий е заточен от византийския император Йоан V Палеолог  на остров Лемнос.

Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново, където поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Когато през 1393 г. султан Баязид І стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада, Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. обаче турците превземат столицата с щурм. Патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония, където се предполага, че е починал през 1402-1404.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики — 20 януари. Във връзка с това, днес можем да поздравим с „Честит имен ден“ всички, носещи името Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий, Ефтимия.