Всеки четвърти работещ българин не може да си позволи дори едноседмична почивка, сочат нови данни от Евростат за 2023 г., анализирани от Европейския синдикален институт (ETUI) и публикувани от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). Тревожната статистика разкрива задълбочаващо се социално и икономическо неравенство в рамките на Европейския съюз, където почивката все по-често се превръща в недостъпен лукс за милиони хора, въпреки че работят на пълен работен ден. 

През 2023 г. 24% от наетите лица в България не са могли да си позволят едноседмична ваканция. Това представлява увеличение с над 34 000 души или 3,8% спрямо 2022 г. В абсолютни стойности близо 946 000 българи остават без възможност за годишен отдих.На ниво Европейски съюз над 41,5 милиона работещи също са се оказали лишени от възможността за лятна ваканция – с 1 милион повече в сравнение с предходната година. Най-засегнати са гражданите на Румъния (почти 4 млн.), следвани от Унгария, Португалия, Гърция и България. 

Според анализа на ETUI, това е третото поредно годишно увеличение на така наречената „празнична бедност“ – липса на възможности за почивка дори при постоянна заетост. Основни фактори за това са:нарастващите разходи за живот – настаняване, транспорт, храна;спад на реалната покупателна способност;ръст на икономическото неравенство – с примери за главни изпълнителни директори, които печелят над 100 пъти повече от средния работник;бърз ръст на дивидентите – увеличени до 13 пъти повече от нарастването на заплатите. 

Генералният секретар на ЕКП, Естер Линч, заявява, че това е „извънредна социална ситуация“, изискваща спешна реакция от институциите:„Почивката със семейството или приятелите е основна човешка нужда. Това, че милиони в Европа не могат да си я позволят, показва колко е отслабен социалният договор в ЕС.“ 

ЕКП призовава:националните правителства да прилагат Директивата за минималните работни заплати;Европейската комисия да включи в предстоящия Пакет за качествени работни места законодателни мерки за ограничаване на неравенството;възстановяване на социалния баланс чрез колективно договаряне и справедливо разпределение на печалбата.