Съветът на ЕС е приел решение за присъединяването на Съюза към Конвенцията на съвета на Европа а превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулска конвенция.

Новината предизвика притеснение сред родители и граждански организации по места от налагането на Истанбулската конвенция от Европа, като съюзно право и оттам – чрез прикрити в нея текстове, джендър- идеологията да навлезе опасно в българските училища и детски градини. Това заявиха от Инициативния комитет от обществени авторитети у нас, обединили се около каузата за провеждане на допитване до българския народ - джендър- идеологията да не влезе в образователната система и да застраши българските деца.  

Знакови лица като легендите на българската художествена гимнастика Нешка Робева и на футбола Емил Костадинов, адв. Владимир Шейтанов и екип от изтъкнати юристи, Влади Въргала, писатели, издатели журналисти, именити спортисти, водещи представители на родителските организации у нас се включиха в Инициативния комитет. 

Какво означава решението на ЕС за България?

“Реално, след като имаме решение на Конституционния съд, днешният политически документ не е задължителен за България и той няма да се отрази на българското законодателство. Независимо от това, че Истанбулската конвенция ще стане част от европейското право, не може да ни се вмени задължение да прилагаме нещо, което не сме ратифицирали, още повече, че има Решение на Конституционния съд“, посочват от Инициативния комитет. 

Противоречието:

“В същото време обаче съгл. чл. 216 от Договора за функциониране на ЕС „споразуменията, сключени от Общността, са правно обвързващи за европейските институции и за страните – членки. В случая се касае за споразумение, сключено за ЕС, така че съответно важи и за държавите – членки“, се посочва в становището на Инициативния комитет.

С днешното решение Съюзът като цяло може да ратифицира Истанбулската конвенция без съгласието на всички държави-членки, тъй като квалифицираното мнозинство е достатъчно. В такъв случай Истанбулската конвенция като международен договор ще се инкорпорира с вътрешното ни законодателство и ще се прилага с предимство пред националното такова, което му противоречи, посочват от Инициативния комитет.

Хронологията:

С Решение № 13 по конституционно дело № 3/2018 година Конституционният съд на Р. България прие, че т.н. Истанбулска конвенция не съответства на действащата българска Конституция, тъй като е вътрешно противоречива и въвежда несъвместим с основния ни закон трети социален пол. Съдиите се обединяват около разбирането, че ако обществото ни загуби способността да прави разлика между мъж и жена, то борбата срещу насилието ще остане формален и неизпълним ангажимент.

Съдът прие, че Конвенцията на съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулска конвенция, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на действащата българска Конституция. КС е сезиран по този въпрос преди да бъде извършена ратификация на Конвенцията. Въпреки заявената позиция от страна на българското правителство и на няколко неправителствени организации, че ратификацията ще стане факт в кратки срокове, към днешна дата България е единствената държава на Балканския полуостров и една от шестте държави на ЕС, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция.

В съответствие с решението на Конституционния съд България не подкрепи двата проекта за решение на Съвета за присъединяване към Истанбулската конвенция от името на Европейския съюз, с които Съветът иска одобрението от Европейския парламент. На 15.02.2023 г. Европейският парламент със своя резолюция и призова Съвета на Европа да осигури бързо и пълно присъединяване към Конвенцията без бъдещо забавяне. 

”Решението на Съвета на ЕС за Истанбулската конвенция от днес поставя още по-остро въпроса за необходимостта от провеждане на референдум срещу навлизане на джендър идеологията в българските училища и детски градини. Подкрепете ни!“, призоваха от Инициативния комитет. 

По думите им в цялата страна вече активно върви подписка за провеждане на допитването и тя среща сериозна подкрепа от българското общество.