"Индивидуалните реакции на кризата с коронавируса са разположени в една по-широка обществена рамка, а в нея в момента има доста панически реакции. Нещата приличат малко на масова психоза. По-добре разум, по-добре реално осъзнаване на факта, че пандемия има. Хората в настоящата ситуация реагират по няколко начина, първият от които е прекомерен стрес. Той е характерен за преживели заразата, хора на първа линия или за хора с близки, които страдат и се трансформира в посттравматична стресова реакция. При професионалистите това може да се изрази в професионално прегаряне или бърнаут. Друга реакция са тревожно-депресивните неразположения и паническите атаки". Това коментира  клиничният психолог Иван Иванов в ефира на БНР.

Той нарече наивно и цинично прехвърляне на отговорност тезата, че обществото се е провалило на фона на действията на официалните институции по овладяване на пандемията и на разнопосочните сигнали, които те излъчват. Той подчерта, че ситуацията се отразяват силно и на децата.

"Децата, които ги караме да слагат маски, да не се гледат в очите, да са на дистанция – всичко това е доста сериозен удар върху естествения начин, по който те се социализират и преработват кризата. Най-голям е рискът за децата от 1 до 7 клас. Препоръчвам децата по-малко да гледат телевизия. Особено тези „оперативки", които са почти като военно положение. Колкото по-малко им даваме възможност да гледат тези оперативки, толкова по-добре", посъветва Иванов. Относно дистанционното обучение клиничният психолог съветва родителите да нямат толкова контролиращо отношение и да оставят децата сами да се справят, като бъдат „на една ръка разстояние" и се намесват само при нужда, защото „децата са много адаптивни".

"Освен това е важно да правят заедно креативни неща – да се учат на нови умения, да четат интересни неща - например за пандемиите в историята, да направят промяна, така че децата да започнат да се грижат за нещо - например домашен любимец, а не да се чувстват жертви на тази ситуация", посочи специалистът.