На фона на най-светлия и тих празник в християнството, в Бургас ще гърмят фойерверки. Не по инициатива на светската власт, а по искане на Сливенския митрополит. Хората обаче не одобряват. И с право.

Великден е победата на живота над смъртта – но не с гръм, не със заря.Христос не възкръсна с фанфари. Възкръсна в тишината на утрото, в сърцата на онези, които вярват. 

Фойерверките са красиви – но за Нова година. А не за нощта, в която смъртта беше победена с любов. 

Тази нощ не се нуждае от зрелище. Нуждае се от вяра. Нуждае се от една свещ, не заря. Всяка година хиляди вярващи излизат с трепет пред храма. Със свещ в ръка.Сега този трепет ще бъде заглушен от фойерверки. И мнозина питат: Кого всъщност празнуваме – Христос, или суетата? 

Докато други години църквата кани хората към молитва и тишина, към свещ в ръка и размисъл, идеята за заря тази година говори на друг език – езика на светския шум, на зрелището, на разсейването. Да празнуваме Великден с достойнство – да не заменяме възкресението на душата със спектакъл за очите. 

 Светлината на Великден не се вижда в небето. Истинската светлина на Великден не заслепява – тя лекува.