Миналата година е била най-топлата от началото на измерванията в Европа, сочат резултатите от изследване на Европейската програма „Коперник“, която осигурява спътниковото наблюдение на Земята. Подробният доклад, озаглавен „Състояние на климата в Европа, 2019“, показва, че средната годишна температура на континента през 2019-а е била рекордно висока, надвишавайки стойностите на други много топли години като 2014-а, 2015-а и 2018-а. Според проучването, 11 от най-топлите 12 регистрирани години в Европа са настъпили през този век. Тези данни публикува екологичната организация WWF в Световния ден на климата.

През последните пет години средната глобална температура се повишава трайно с 1,1°C над прединдустриалните нива, а в Европа – с почти 2°C. През 2019 г. в някои части на континента летните температури са били с 3 до 4℃ по-високи от нормалните. Интензивните горещи вълни през юни и юли миналата година, доведоха до суша в централна Европа и рекордни температури в страни като Франция и Германия. Температурата на въздуха в европейска Арктика е била с 0,9°C по-висока от средната. А изместването на топлинната вълна на север допринесе за рекордни температури в Скандинавия, както и за притеснително топене на повърхностния лед в Гренландия.

„Тенденцията за затопляне на климата е научно неоспорим факт и доказателства има навсякъде на нашата планета. Вследствие на това честотата на топлинните рекорди постоянно се увеличава. Сега е по-важно от всякога да имаме достъп до тази информация, за да можем да предвидим дългосрочните последици от изменението на климата и да преценим какво можем да направим веднага и какво в утрешния ден, за да ги предотвратим“, казва Карло Буонтемпо, директор на департамента за наблюдение на промените в климата към програма „Коперник“.

Парижкото споразумение от 2015 г., ратифицирано от 188 държави, цели  да задържи покачването на средната температура на планетата под 2.0°C от прединдустриалните нива, като човечеството трябва да положи всички усилия да не допуска покачване на температурата с повече от 1,5°C. Разликата от половин градус може да има твърде значими негативни последици върху природата, икономиката и човешкото здраве в някои региони на света.

„За съжаление, югоизточната част на Европа, в това число и България, попада в регион, който е силно уязвим на покачването на температурите. Това означава не само, че зимата ще става все по-топла и по-малко снежна, но и че валежите ще бъдат по-интензивни и следвани от дълги периоди на суша. С други думи България е изложена на риск да загуби своите четири сезона, а редица сектори – да се сблъскат с предизвикателства, за които не са готови. Именно затова е важно взимащите решения у нас да приоритизират този проблем. Тъй като климатичната криза не е изчезнала и справянето с нея ще е несравнимо по-трудно, отколкото с настоящата пандемия“, коментира Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ към WWF.