Днес | Политика | Общество | Криминално | Бизнес | Икономика | Туризъм | Здраве и красота | Образование | На скорост | Технологии | Хоби | Спорт | Lifestyle

Smart travel #Гренада

Автор: С. Деведжиев, от 08.02.2019 0
Един вълнуващ разказ за едно вълнуващо пътуване из Карибите.

Казват, че спомените са нещото, което най-много топлело в студените зимни дни. А нищо не пробужда летните спомени по-добре от колебливото време през февруари – ту заплашва със зима, ту навява усещане за пролет. Замислям се... къде ми е било най-хубаво? Може би на остров Антигуа, с неговите 360 плажа. Или пък Барбадос, на фотолов за огромни костенурки. Или пък онова пътуване, което ще остане запечатано в съзнанието ми още дълго време, може би защото бе повече опасно, отколкото забавно – водопадите „7 сестри“ на остров Гренада. 

Островът сам по себе си е едно малко съкровище - палми, уникални плажове, дъжновни гори, водопади...

Както вече съм споменавал, всяка дестинация изисква малко предварително проучване в интернет, за да се възползва човек максимално от това, което тя предлага. И тук не бе по-различно от обикновенно. Предварително проучихме, че островът е известен с няколко неща - голям износител на индийско орехче (все пак е наричан често и острова на подправките); типично карибските плажове с палми, направо растящи от пясъка; плаване с катамаран - лесно може да се включиш с други групи туристи (спират за шнорхелинг и до няколко плажа), и разбира се вдигащото адрелин изкачване до първия водопад от групата „Seven Sister Waterfall“. Преживяването е неповторимо – още след първия водопад влизаш в каньон и няма връщане назад. Трябва да скочиш от всичките, за да достигнеш отново там, откъдето е започнало изкачването в джунглата.

Не му мислехме много... Речено-сторено! На следващия ден след пристигането ни, още след закуска, се запътихме към центъра на градчето-столица – Сейнт Джонс, където се събират местни жители с микробуси, готови да те откарат до различни дестинации на острова. Те говорят английски, макар и малко труден за разбиране в началото. Постепенно обаче се свиква и с това. Плащахме в американски долари, въпреки че имат и местна валута – карибски долар.

Групата ни се състоеше от трима българи и няколко германци, с които си разделихме разходите за транспорт. С известни преговори се споразумяхме с един от шофьорите да ни закара до подножието на планината, откъдето започва изкачването до лагера - началото на същинското пътешествие до водопадите.

Пейзажът е нещо наистина невероятно, дъждовна гора, смесена с малки обработваеми площи от ананас, какаови и бейби бананови дръвчета. Мирис на екзотика, канела и като добавка малко адреналин ни съпътстваха при пешеходния преход до лагера, където ни чакаше водач за изкачването до първия водопад. Бяхме в приповдигнато и весело настроение.

Лагерът бе на около 20 минути път пеша, а там ни очакваше жилав местен водач на около 25 години, усмихнат до уши, който направо ни грабна и поведе през джунглата. Разбира се, платихме и такса вход + клон - импровизирана щека за катерене на цена 2 долара.

Още в самото начало на похода по калния път, гидът си сви цигара с местни билки, с обяснението, че така било по-забавно. Цялото изкачване бе около 1 час, като „пътеката“ бе стръмна и хлъзгава. Съпътстваше ни едно постоянно росене. С общи усилия се изкачихме до най-високата точка на пътешествието, тоест там, където бе и първият от седемте водопада.

Красота! Жалко, че по-това време Facebook не бе толкова актуален, иначе бих го залял със снимки от това прекрасно място. (Нека да уточним, че това пътешествие бе през зимата на 2012 година.) Отбелязвам, че голяма част от прехода в джунглата го направихме само по бански - такова бе условието. А и освен всичко друго - няма как да скачаш от водопадите с дрехи.

Застанали пред това мини водопадче, високо около 3 м, всички се ухилихме - с това ли ще ни плашат???

Водачът ни посочи къде да скочим и ние се наредихме в колона един зад друг. Млада германка реши да пререди колоната и скочи, без да си изчака реда. Да, обаче бе застанала леко встрани и това бе началото на тази драматична история! Разбира се че момчето-водач (може да видите много клипове в интернет как той скача от водопадите) е имал нещо предвид, като ни е посочвал къде да скочим. Германката скочи встрани в мътните и супер студени планински води и нададе нечовешки писък – удари се в подводни скали!!! Водачът скочи и я изнесе от водата!

Всички бяхме вцепенени от страх... Осъзнахме бързо, че сме много далеч от всичко модерно,  без покритие на мобилните телефони, без интернет, младият ни водач – единственият опитен местен сред нас, е сам и имахме инцидент... 

Някои от групата поискаха да се връщат, но им бе обяснено, че път назад няма. Бяхме се спуснали по скалист каньон чрез лиани и път обратно, след като вече сме скочили от първия водопад, нямаше. Една от девойките с нас се разплака. Бяхме сковани от страх и студ, а имахме още 6 водопада пред нас. Но... нямаш избор!

За късмет, останалите водопади не бяха високи, а и след инцидента вече всички слушахме младежа и изпълнявахме като войници. Той, от друга страна, бе взел нараненото момиче на гръб и ни водеше смело напред. И така ги изредихме 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти, 6-ти водопад, докато не достигнахме и последния номер 7 висок 35 фута.

От върха му се скачаше в малко кално гьолче... Ето това вече направо ме разби! Гледайки отгоре, 35 фута ми се видяха като 150! Водачът отново ни обясни как и накъде да скочим. Първи се хвърли един германец. След като изплува от водата, малко се успокоих, но в главата ми все още едно гласче ми казваше, че няма да издържа на адреналина, ако изчакам да мина последен, затова скочих веднага след него! Докато падах ми минаха няколко бързи мисли какво може да стане, но за радост нямаше повече драми, с изключение на клепачите ми, които се обърнаха при падането във водата.

Да, бе високо и страшно, но бе невероятно преживяване, изпълнено с много адреналин. Всички скочиха. Включително и пострадалата германка, макар куражът й да се появи едва след дълги увещания. По-късно, след преглед с рентген, установиха, че девойката се е натъртила и няма по-сериозни травми. Въпреки това, помежду си установихме, че никой не би повторил. А една седмица по-късно забраниха официално изкачването и спускането по водопадите заради зачестили инциденти.

Развълнувах се! Остров Гренада е много специален за мен! Не бих скочил отново от водопадите, но бих се върнал пак там. Екстремното преживяване не заличи спомените за красивите гледки, лазурните води и едни от най-красивите плажове по света, които съм виждал! Хммм, тези Кариби... мисля да си налея едно от любимия малц!


* Стойко Деведжиев работи в туристическата компания ИНФО ПОЙНТ от самото й създаване през 2014 година. Освен, че помага на нашенци да опознаят света, а на чужденците да видят най-красивите и впечатляващи кътчета на България, той самият не спира да пътува.

Следете пътеписите му, маркирани със заглавие “Travel” в Информационен сайт „PoligrafF“. Ежемесечно той ще споделя с читателите ни личните си впечатления от кътчета, които сигурно желаете да посетите! Ако събуди интереса Ви, потърсете го в ИНФО ПОЙНТ, за да откриете как можете и Вие да преживеете своето вълнуващо приключение. 

Добави в Svejo

Poligraffски погледнато

България вече се поздрави с "честит първи сняг". В Бургас обаче…
» архив

Poligraffски забавно

* Блондинка се вози в експериментално такси, управлявано от робот, и си разсъждава на глас:
- Това е толкова странно, машина да управлява такси!
Роботът отговаря с метална интонация:
- Госпожо, аз бях бизнес робот от най-висок управленски клас. Работил съм за НАСА и ЦЕРН.
- И сега караш такси???
- Да, госпожо. Съсипаха я тая държава.


* В автобус до момиче с татуировка седи възрастна жена и удивено я разглежда.
- Бабче, за първи път ли виждаш татуировка?
- Момиче, виждала съм повече татуировки от татуист, но 25 години съм живяла в Китай и не мога да разбера, защо на врата ти пише "Не замразявай повторно".


* Извадиш тавата да хапнеш малко, и като се почне едно изравняване...


* По телефона:
- Здрасти муцка, кво праиш?
- Ми на, унищожавам уликите, доказващи родствените ми връзки с хобитите.
- Кво?
- Кво, кво! Епилирам си краката!


* Фразата "Ти си последният човек, на когото бих искал да причиня болка", навежда на две мисли:
1. Този човек има списък.
2. Аз съм в този списък.

Анкета

Удовлетворени ли сте от изборните резултати в Бургас?

Да Не 50/50
виж резултатите или