Изложбата "Атон. Фотографии и гравюри от Света гора" отваря врати в понеделник (6 август) в 18:00 часа. Тя включва над 50 фотографии и гравюри, предоставени със съдействието на Фототеката на Манастира Симонопетра - Света гора.

Стара българска народна песен разказва как поклонниците, дошли от Света гора, донасят обратно като благословия за своите семейства дърворезбовани лъжици и икони на хартия. Но какво e представлявала хартиената икона? Това били отпечатвани на хартия икони, породили се в резултат на техниката за гравиране на мед. Именно тази тяхна характеристика води до определянето им като "иконите на бедните".

Иконите, боядисвани върху дърво, стрували твърде скъпо и били извън обсега на огромното мнозинство от населението във времена и на места с много нисък стандарт на живот. Но иконата на хартия, тъй като е била възпроизвеждана в големи количества от медна плоча, е била достъпна. В същото време тя свързва манастира директно с вярващите като им носи неговата благословия. По този начин Света гора придобива присъствие в домашните иконостаси на православните в Югоизточна Европа.

Много рано тези важни произведения на атонските гравьори привлекли вниманието на българските учени. Благодарение на усилията си различни музеи в България събират и спасяват голям брой икони на хартия. Друга причина хартиените икони да са широко разпространени сред българите е, че според последните изследвания през 18 и 19 век Зографския и Хилендарския манастир са поръчали най-голям брой такива гравюри да бъдат отпечатани във връзка с други манастири.

Другата част от изложба "Атон. Фотографии и гравюри от Света гора" също е сравнително силно свързана със Зографския манастир. От края на 19-ти век манастирът е разработил собствено фотографско студио, което било особено ценено на Атон. По този начин голям брой снимки са създадени там.

Но това, което е изключително важно в настоящата изложба, е, че за първи път ще бъдат изложени и публикувани най-ранните снимки на Зографския манастир, направени от един от големите майстори на ранната фотография, видният френски фотограф на двора на султан Абдул Меджит I - Ернест Едуард де Каранса. Той посещава Атон през 1853г. и прави почти пълна серия снимки на атонските манастири и местата около тях. Тази колекция е новооткрита и разкрива неизвестния Атон какъвто е можел да се види преди направата на големите реконструкции на сградата от средата на XIX век.

Чрез това изкуство се възхищаваме на майсторството на фотографа, неговата естетика и абсолютно чистия му поглед към фотографския предмет, тъй като той не би могъл да има никакъв модел за начина, по който могат да бъдат заснети манастирите в Атон. Също така е впечатляващо да отбележим колко ясно са уловени и отпечатани картините със средствата на неговото време.

Двете споменати по-горе изкуства, които процъфтяват на Атон през последните три века, ни позволяват да проникнем в историята на мястото, в неговите монашески сгради и техните личности, възхищавайки се на любовта им към светците и разпространението на благоговението им чрез иконите на хартия.

През последните 40 години манастир "Симонопетра" е основал Светогорски фото и арт архив, за да събере и запази тази изключително важна част от Атонското наследство. Оттогава колекцията се обогатява, реализирайки множество изложби и издания по цял свят.