21 дни остават до Коледа. И 20 дни до Бъдни вечер – нощта на чудесата, в която всеки от нас ще вдигне наздравица с най-близките, в очакване на благата вест, че Христос се е родил. След като вчера Ви разказахме за най-интересните обичаи, според които хората по света посрещат Коледа, днес в нашата празнична рубрика „Мисия „Идеалната Коледа“ ще разгледаме традиционните български обичаи.

Бъдни вечер е един от най-важните празници в българската традиция. Въпреки че е християнски празник, в този ден можем да открием и някои от дълбоките езически традиции на нашия народ. Но да започнем отначало – Бъдни вечер е посветена на семейството и дома. Традицията повелява, че на вечеря се събира цялото семейство.

На масата се слагат 7, 9 или 11 постни ястия, като това включва и напитките. Смята се, че тези числа имат магическа сила. 7 ястия, колкото са дните от седмицата, се приготвят, за да е спорна работата и успешна реколтата. 9 ястия, колкото са месеците от бременността, се поставят за появата на нов живот в дома догодина. Църковните канони позволяват и да надхвърлите този брой, но максимумът е 33 – възрастта, която достигнал Христос, когато се жертвал, за да спаси човечеството.

У нас също съществува традицията да се поставя слама под покривката, като символ на яслите, в които бил роден Спасителят. Един от остарелите обичаи е запалването на бъдника. Той представлява голяма дървена цепеница, която трябва да гори от 24-и декември до 6-и януари – Богоявление. Вярвало се, че пепелта му е лечебна. Обикновено се използвало дъб или круша, отсечени от стопанина на къщата, който го пренасял до дома без дървото да докосва земята. Ако не разполагате с камина или печка, можете да използвате и голяма свещ, която да оставите да гори на празничната трапеза.

Навремето, когато хората сами отглеждали храната си, ястията били приготвени от културите, с които разполагал дома – варено жито, боб, сарми със зелев или лозов лист, пълнени червени чушки, туршии, картофи, леща, ошав, вино, постна баница с тиква... Поставя се и купичка с мед, плодове, а в някои краища и глава чесън – да пази дома от зли духове и уроки. Днес, живеещите в града купуват храната си, но ако искате да си организирате истински български празник, заложете на култури отглеждани във Вашия регион.

Важно е трапезата да е богата и обилна. След вечеря масата никога не се раздига до сутринта. Смята се, че през нощта Богородица може да влезе в дома и за това домакините трябва да оставят от угощението и за нея. Важно място на масата заема коледната питка. Тя се меси с постно тесто и се украсява с фигурки, символизиращи яслите, в които се родил Христос, златните класове и домашните животни, за да има берекет в дома, слънце, за да има изобилна реколта. Обикновено домакинята поставя и паричка за късмет на този, у когото се падне след това.

В далечното минало, питката се замесвала с тройно пресято брашно и т.нар. „мълчана вода“ – донасяла я най-младата невяста, без да продума и думичка по пътя от извора до дома. Естествено, днес си имаме чешми у дома, но този обичай може да се стори интересен на децата, които да донесат чашата от банята, например.

Преди вечерята, в четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех, за да се пречисти света. Най-възрастният член на семейството прекадява с тамян трапезата и къщата. Първо завърта питката толкова пъти, колкото са ястията на трапезата, а след това я разчупва, като оставя първото парче за Богородица. Останалите раздава по ред от най-възрастния до най-младия. Младите момичета, на които предстояло да се задомят, поставяли първата хапка под възглавницата, за да сънуват за кого ще се оженят.

Като стана дума за гадаене, българската Бъдни вечер е сред дните, в които се гледа кой първи посещава дома. Ако т.нар. „полазник“ е добър човек, успешен и щастлив, такава ще бъде и годината за семейството, у когото е дошъл. В миналото някои хитри домакини са имали навика да канят такива гости, за които знаят, че ще донесат добър късмет. Момите и ергените пък могат да послушат съседите. Първото мъжко/женско име, което чуят, ще бъде името на бъдещия съпруг/съпруга.

По време на празничната вечеря, членовете на семейството не трябва да стават от трапезата. Ако се наложи на някого да стане, то той трябва да се движи леко приведен. На времето имало и традиция, ако някое от децата кихне, стопанинът да му обещае да му подари агънце. Е, Вие можете да обещаете и нещо друго, ако не искате да се окажете в ситуацията да обяснявате на децата защо овцете не са подходящ домашен любимец. Или да подготвите плюшено агънце.

В нощта преди Коледа група от момци Коледари, предвождани от по-възрастен другар, обикалят домовете между полунощ и разсъмване. Те пеят песни, за да прогонят злите сили, и носят берекет на домовете, които посетят. Стопаните, от своя страна, даряват младежите с пари, месо, питки, вино и/или плодове. Навремето се смятало, че един мъж може да се задоми само след като е коледувал.

Е, независимо дали ще решите да прекарате автентична българска Коледа, или ще предпочетете да разнообразите с някои чужди обичаи, вероятно повечето от Вас мечтаят за „Идеалната Коледа“. А тази мисия хич не е невъзможна. Повече за празничната подготовка четете утре на PoligrafF.net.