България чества 173 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. В родния му град Сопот годишнината започва с тържествена литургия в черквата „Св.св. Петър и Павел“.

През целия ден с различни прояви съгражданите на Вазов ще си спомнят за живота и творчеството му, отдавайки почит към духовното наследство на писателя. В Къща музей „Иван Вазов” ще бъдат наградени лауреатите от деветия Национaлен конкурс „Вазовата България“, а следобед от 17,30 на същото място местните и гостите на града ще могат да се срещнат и разговарят с носителите на Вазовата награда за литература тази година и на „Детска Вазова награда”.

Кулминацията на тържествата е на площада с името на Иван Вазов, където вечерта е организиран празничен концерт.

Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. 

През 1870 г. Вазов отпечатва първото си стихотворение – „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. Макар Събка Вазова - майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров.Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги". През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. 

През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България".Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885).За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция.

В Пловдив става главен редактор на списание „Наука", а заедно с Константин Величков основават списание „Зора". След провала на проруския преврат през 1886 г. Вазов, заминава през Цариград за Одеса, Русия. Там той пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. През 1889 година, завърнал се в родината, Вазов се установява в София, където живее до края на дните си.