Футболен вратар и треньор на детски отбор стана свещеник. 33-годишният Пламен проповядва православната вяра само от година и три месеца, но въздействието му върху приятели и познати вече е осезаемо. Отец Серафим е търсен да чете молитви и да изслушва проблемите на хората, да им даде духовна насока и смирение, пише NOVA.

За мнозина обаче отец Серафим е Пламен Димитров. Щуравият, шеговит и позитивен вратар и треньор по футбол.„Пламен вече го няма в съзнанието ми, за да може отец Серафим да е на първо място изцяло в живота. Искам да служа на Бог”, споделя мъжът. Пътят на Пламен до православното расо е интересен. Започнал с футбола на 12 години, младият талант преминава през всички формации на „Нефтохимик”, докато тежки контузии го вадят от терена за дълго. Многократно скъсани мускулни влакна, счупени ръце, извадени раменни стави и тежка катастрофа тотално го отдалечават дори от резервната скамейка.

„Договорът ми свърши с футбола. Казаха ми, че няма как да плащат на футболист, който не може да използват. Аз въпреки всичко продължих да тренирам, да се възстановявам, да вярвам че ще изпълня моята мечта”, споделя Пламен. Мечтата му е големият футбол, до който не достига. В последния си мач като вратар, Пламен е тежко контузен. Събужда се в бургаската неврохирургия, където чува страшната присъда от лекаря.

„Каза ми да се радвам, че не съм останал инвалид.  Стана ясно, че повече няма да мога да играя. Бях отчаян, даже мислех за самоубийство. Футболът беше всичко за мен”, разказа мъжът. Пламен не престава да мечтае и остава свързан с футбола. Започва работа като треньор в детска школа „Зведичка” и успява да изведе отбора си до множество успехи. За кратко се включва в мъжкия състав ва „Звезденбург”, на който помага да изкачи стълбичката от пета в четвърта девизия. И решава да учи Богословие, за да стане свещеник. Новината изненадва съотборниците му. 

Отец Серафим спортува всяка седмица и не пропуска да се връща на футболния терен при своите момчета. За тях отецът и вратар обаче остава тренер.