И тази година в Деня на книгата и авторското право бургазлии и гостите на града ще “четат заедно една книга”. Този път обаче - виртуално. Герой на тазгодишната инициатива е Камелия Кучер, а книгите, под знака на които ще премине празника, са “Дом” и “Нощ”. Идеята в един ден един град да чете една книга датира от 1998 година. За първи път се реализира в Сиатъл. Моделът „One city, one Book” е познат в Германия, Англия и Ирландия. 

През 2013 година народно читалище „Изгрев 1909” за първи път приложи тази добра практика и представи младия писател Явор Веселинов, последван от Радослав Гизгинджиев, носителката на престижни български награди за литература Керана Ангелова, бургаския фантаст Янчо Чолаков и Георги Бърдаров. Тази година, във връзка с извънредното положение, инициативата ще се проведе онлайн. В четвъртък (23 април) в социалната мрежа Facebook организаторите от Читалище “Изгрев 1909” ще ни срещнат с Камелия Кучер. Точно в 18:00 часа тя ще представи своите “Дом” и “Нощ”. 

Камелия Кучер издава своя дебютен роман „Дом“ през 2018 г. след години пътуване по света. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, тя завършва образованието си в Женева, преди окончателно да се завърне със семейството си в България.Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия. Година след публикуването на „Дом“ читателите й могат да се насладят на втория й роман – „Нощ“.Както дебютният роман "Дом" така и дългоочакваната „Нощ“, отвеждат читателите на вълнуващо пътуване.Пътешестваме във времето до красиви и вдъхновяващи места, до най-дълбоките кътчета на човешката душа.Ето как Камелия Кучер избира страните, за които да пише, и коя е следващата дестинация, до която планира да ни отведе с думите си!

Франция

Имам сантимент към Франция: още преди да се изуча във френската част на Швейцария и преди да поживея във Франция, харесвах много неща свързани с нея – литературата, изкуството. Освен че мястото пасваше на историята, която исках да разкажа в „Дом“, сантиментът към Франция изигра голяма роля в решението ми действието да се развива там. Тийнейджърството ми премина в говорене и слушане на френски език, в уханието на френските пекарни и прясно изпечените кроасани с масло. Понякога през уикенда хващахме влака за Париж. Разхождахме се из улиците, хапвахме кроасани с масло и любимото ми и до днес телешко антрекот. По някакъв начин се чувствам свързана с това място. Мечтата ми е един ден с всичките деца да обиколим с кола френския Прованс – най-красивото лице на Франция са малките селца.

Италия

А Италия е място, събрало толкова много история – силно се вълнувам от историята на човечеството и съответно Италия е сред любимите ми места за посещение и обикаляне. Често чета и гледам документални предавания за Римската империя, за пътя на италианското изкуство, за Ренесанса. Като малка прекарах две години в Италия – в Барлета, малко градче на брега на морето. Имахме приятелско италианско семейство и сигурно и до днес никъде не съм се чувствала така уютно, както когато гостувахме в техния дом. И също като в „Дом“, Италия пасваше на историята, която исках да разкажа в „Нощ“. Когато пиша, живея в историите си – давам си сметка, че избирам да пиша за места, където се чувствам добре, където ми е уютно.

Португалия

Третата дестинация, до която ме отведе вдъхновението, е Лисабон. Има нещо особено в този град – декаданс – в културата и в миналото, което страната носи. Португалците са фаталисти и неслучайно създават великолепното фадо. Португалската поезия ми е любима – Фернандо Песоа е един от любимите ми поети. А сградите – какво да кажа, изобщо може ли да ги опише човек – цял един друг свят. Много исках да потъна в атмосферата на този свят и го осъществявам с третата книга.