Части от банковата система на Еврозоната все още са уязвими, въпреки икономическото възстановяване в региона, констатират от Международния валутен фонд. Финансовата институция призова за промени в режима и засилен надзор като мерки за избягване на нова финансова криза, пише в-к "Сега".

В своя първи преглед на финансовата система на единната валута след частичното влизане в сила на банковия съюз през 2014 г., Фондът заяви, че твърде много правомощия все още остават в ръцете на националните власти, а надзорът от органите на ЕС следва да бъде по-агресивен.

ЕС създаде Единен надзорен механизъм (ЕНМ) към Европейската централна банка, както и отделен Единен механизъм за преструктуриране, за да се справи с изпадналите в затруднение кредитни институции през 2014 г. и да възстанови доверието между държавите-членки. Според фонда, макар властите да са "трансформирали" и "засилили" надзора над банките в региона, ЕНМ трябва да разчита повече на собствени ресурси, отколкото на сведения, подавани от националните централни банки и надзорни органи.

От фонда добавят, че различията в правилата между държавите-членки остават пречка и че е необходимо по-добро регулиране на рисковете, произтичащи от недостига на ликвидност и пристъпите на нестабилност на финансовите пазари.

Банките се успели да наберат капитал, за да смекчат въздействието на шоковете, но системата продължава да е обременена от лошите заеми и слабите печалби. Растежът в региона би решил тези проблеми за някои банки, но по мнение на Фонда за други кредитори проблемите са по-дълбоки и техните бизнес модели вече не са жизнеспособни.

Някои банкови системи в еврозоната, в частност италианската, остават слаби заради високите нива на необслужваните кредити. В целия регион печалбите на банките са по-ниски, отколкото преди финансовата криза. Фондът описва задлъжнялостта в някои страни-членки, като "тежка" и вижда признаци за надценяване в имотните пазари в някои части на региона. МВФ призовава правомощията за предоставяне на спасителни кредити на институции в затруднение да бъдат отнети от националните централни банки и предоставени на ЕЦБ.

Фондът настоява още ЕНМ и националните власти да подобрят сътрудничеството си в борбата срещу прането на пари, след като европейски официални лица бяха атакувани около обвиненията на финансовото министерство на САЩ, че ABLV, една от най-големите латвийски банки, е подпомагала финансирането на севернокорейската ракетна програма.