За класически пример на фишинг атака с неправомерното използване на „Български пощи“ предупреди основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова по радио „Фокус“. 

Изпращат се кратки текстови съобщения, в които се твърди се, че пакет на лицето се намира в склада на пощата и доставянето му не може да продължи поради непълна информация за адреса. Поставена е връзка към електронен адрес, където потребителят да въведе данни, като се дава уверение, че след това пратката ще бъде доставена до 24 часа. Съобщението се изпраща от номер: +31 6 86096094, а съдържащата се връзка за последване имитира съкратен URL адрес с има разширение .at.

„Подобен тип фишинг атаки целят извършване на измама чрез въвеждане на лични данни, събиране на чувствителна информация и в последствие злоупотреба с нея, обикновено чрез специално създадена платформа“, обясни Руменова. Тя посочи, че не е наложена подобна практика чрез SMS-и и имейли да се събират лични данни, да се изискват плащания или дори изпращане на снимка на лични документи. Обикновено попълване на данни, заплащане на услуги и представяне на лична карта става в офиса на даденото дружество, а не дистанционно. 

Комуникацията чрез SMS-и и електронни писма е предимно уведомителна за едно или друго обстоятелство и не изисква подобни действия от страна на получателя. Когато се посочват връзки, те водят към официалния сайт. Съмнителните адреси най-вероятно водят до измами. При колебания, потребителите да се свързват директно с компаниите. 

Когато извършваме онлайн плащания, е добре да сме внимателни, а не да разчитаме на това, че впоследствие ще намерим начин да възстановим правата си, ако нещо се е объркало, дори и в резултат на измама, препоръча още тя. 

При иницииране на телефонни обаждания от изкуствен интелект с цел продажба на продукти, най-сигурно е да прекъснем разговора. Можем да познаем, че срещу нас стои машина, като провокираме диалог и установим, че отговорите не наподобяват комуникацията с реален човек. Опитите за манипулация можем да доловим и когато забележим противоречия в твърденията. Например, започва се с обещание за нещо безплатно, после се появява някаква сериозна сума за него и веднага след това се анонсира бомбастична отстъпка от порядъка на 80%, като се създава усещане за спешност поради кратката валидност на офертата. 

Руменова коментира и некоректната практика да се препродават край пътя закупени на промоция от големи вериги чужди плодове и зеленчуци, които се представят за български. Потребителят може да разбере, че продукцията не е собствено производство на наетите да ги предлагат възрастни жени, като поговорят с тях за произхода на реколтата. Ако са отгледани от тях, няма да изглеждат съвършени, а жените ще са наясно с подробности като сорт, почва и др. Наличието на голямо количество също може да издаде, че те са били произведени за масова търговия.