„Вярно е, върху инфлацията оказват влияние комплекс отфактори. Но също така е вярно, че ръстът на доходите е една от водещитепредпоставки. В редица случаи непремереното широко мащабно покачване наработните заплати води до поява на засилващ се инфлационен натиск. Същият, отсвоя страна, обезсмисля постигнатите номинални увеличения на работните заплати“, заяви министър-председателят Пламен Орешарски по времена организираната от КНСБ Национална тристранна конференция за “Заплащанетона труда в България“.

Премиерът подчерта, че водещ елементот политиката на доходите е нивото назаплащане, което предопределя състоянието навътрешното търсене, а от тук оказва влияние и върху темповете на икономическирастеж. По думите на Орешарски,развитието на глобалната криза в Европа е дала примери как страни, допусналибързи ръстове на работните заплати, губят своята конкурентоспособност, всравнение с други страни, които на по-ранни етапи са се въздържали от по-агресивнаполитика по доходите. Именно производителността натруда била решаваща за конкурентноспособността на икономиката.

Премиерът Орешарски акцентира още върху връзката между нивото на заплащане на труда и равнищатана заетост. По думите му можем да си представим за момент работните места унас, разкрити от външни предприемачи, като загубени работни места встраните-източник на съответните инвестиции, с основен движещ мотив –диференциацията в нивата на работните заплати.

Министър-председателят отбеляза, че върху заплащането на труда оказвавлияние и типа, и нивото на данъчната тежест. В страни с по-високи персоналниданъчни ставки равнището на работните заплати превишава това в аналогични постепен на икономическо развитие страни с по- ниски подоходни данъци.

 „Ако погледнем от тазигледна точка ситуацията в нашата страна, можем да направим няколко извода.Първо – равнището на работните заплати в България е най-ниското в ЕС. Това обяснява в известна степен и сравнително най-динамичните темпове на покачване на работните заплатив последните десет години. Голямата заварена дистанция обаче ни позиционира всена последните места“, изтъкна премиерът.

По думите му ситуацията е сходна и ако се погледна катоотносителен дял в добавената стойност. Вносните машини, суровини и технологиина международни цени не оставят голям коридор за маневри с нивото на работнитезаплати.

„За съжаление споделяме последните места и по редица другипроизводствени и технологични показатели. Производителността на труда седопълва от важни параметри като енергоемкост, трудоемкост, технологичноравнище. Същите не растат с темповете, които ни се иска, не на последно място ипоради затрудненията пред развитието на стопанската и инвестиционнатаактивност“, каза премиерът.

Пламен Орешарски напомни, че България не е член наЕврозоната, но от 16 години прилага фиксиран към еврото курс. По това тя плътносе доближава до ситуацията на по-слабите страни от Еврозоната. „Това означава,че всяка по-интензивна динамика по отношение на трудовото заплащане щерефлектира в по-малка или в по-голямастепен в загуба на конкурентоспособност“, поясни г-н Орешарски.

Според премиера, насложилата се дефлация от миналата и от тазигодина, а вероятно и в следващите една-две, от динамиката на работните заплатикато че ли не заплашва устойчивостта на ценовото равнище. Дори се създававъншно впечатление, че по-агресивна политика по отношение на доходите би моглада противодейства на дефлационната тенденция, но заплашва конкурентоспособносттана производството.

При по-отчетливо увеличаващи се разходите за труд, принамаляващи или постоянни цени на изделията и услугите, ще се формират асиметриина корпоративно равнище със заплахи за разширяване на безработицата.

Според премиера е необходима политика на умерено покачване наработните заплати, съобразено с други кореспондиращи фактори във всекиконкретен период от развитието. Г-н Орешарски напомни, че от началото нагодината беше повишена минималната работна заплата. „Ще продължим тази политикав рамките на ангажиментите в управленската програма“, добавиминистър-председателят.