72.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет у дома. Това показват данните на Националния статистически институт за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в България през 2018-а година. Според изчисленията на НСИ, този показател бележи ръст от 4,8 процентни пункта спрямо предходната година. Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България повече от една четвърт (26.7%) от хората никога не са използвали интернет.

С най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет еЮгозападният район (75.3%), а след него се нареждат Североизточният и Южният централенрайон, съответно със 73.9 и 73.7%. Домакинствата от Югоизточния и Северния централенрайон, където с достъп до интернет са съответно 70.0 и 68.5% от домакинствата, изостават отсредната стойност за страната. Най-нисък е относителният дял на домакинствата с достъп доинтернет в Северозападния район - 65.2%.

Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 89.5% от тях иматдостъп до интернет при 66.4% за домакинствата без деца.През 2018 г. 63.6% от населението на възраст между 16 и 74 навършени годиниизползва интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на другомясто, а всеки втори българин (50.3%) се възползва от ресурсите на глобалната мрежа поняколко пъти на ден.

Най-активни потребители на интернет са младите хора на възраст между 16 и 24години, като 92.2% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Сувеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта от присъствие вглобалната мрежа и 17.8% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно.

Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование - 89.6%от лицата с висше образование и 37.7% от лицата с основно или по-ниско образованиеизползват редовно глобалната мрежа.Трудовият статус също се отразява върху активността на населението в глобалнатамрежа. Най-често я използват учащите се (незаети), 98.6% от които сърфират редовно, а приработещите (наети и самостоятелно заети) относителният дял е 80.8%. Почти половинатабезработни (45.1%) също използват редовно интернет.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет е мобилният телефон (вкл.смартфон), който се използва от 56.6% от населението на възраст между 16 и 74 навършенигодини. Употребата на настолен компютър бележи спад и през 2018 г. 27.5% от лицата са гоизползвали за сърфиране в интернет.

Лицата най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация и забавление, като53.9% провеждат телефонни или видеоразговори по интернет (чрез използване наприложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime), а 51.4% участват в социални мрежи(Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.).

Почти еднакъв е делът на използвалитеглобалната мрежа за намиране на информация за стоки или услуги (43.0%) и на тези, коитоса изпращали/получавали е-поща (40.0%). Всеки трети на възраст между 16 и 74 години(31.2%) слуша музика онлайн, а 24.7% търсят информация, свързана със здравето. Най-малкоса използвали интернет, за да си запишат час при лекар чрез уебсайт или приложение - 3.5%.

Резултатите от изследването показват, че 17.9% от населението на възраст между 16 и74 навършени години използва складово пространство в интернет за съхранение надокументи, снимки, музика, видео или други файлове.Потребители на облачни услуги са 19.0% от мъжете и 16.9% от жените. Младежите навъзраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този вид услуга (35.7%), следваниот лицата на възраст от 25 до 34 години (30.3%).

През 2018 г. 22.2% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие сорганите на държавната и местната власт. Най-значителен е делът на тези, които саполучавали информация от уебсайт на публичната администрация (17.1%), следвани отподалите попълнени формуляри, декларации и други официални документи онлайн (9.5%)през последните 12 месеца.При използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрацияжените са по-активни от мъжете - съответно 22.7 и 21.8%.

През 2018 г. делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 20.8%1.Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са хората въввъзрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове съответно 34.9 и 37.4%,докато едва 1.8% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет.Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 21.9 и 19.6%.

Резултатите от изследването показват, че повече от половината лица на възрастмежду 16 и 74 навършени години (54.9%) не са посещавали курсове или други формина обучение с цел да подобрят уменията си, свързани с използването на компютър,софтуер или приложения през последните 12 месеца. Безплатно онлайн обучение илисамообучение са провели 8.4%. По време на работа са се учили от колега, ръководителили ментор 4.5%, а 1.9% са участвали в обучение, заплатено или осигурено от технияработодател.