Министерството на образованието и науката публикува за обществено обсъждане проект на Закон за българския жестов език. Чрез него се цели признаване на жестовия език като естествен самостоятелен език, както и осигуряване на условия за ефективно включване на глухата общност в България във всички сфери на обществения живот.

В законопроекта е предвидено предоставяне на безвъзмездна преводаческа услуга за глухите и сляпо-глухите хора до 120 часа годишно, каквато е практиката в редица страни от ЕС. Досега за всяко глухо лице се осигуряваха до 10 часа годишно безплатен превод, който се оказа недостатъчен, за да се гарантира правото на достъп до пълноценна информация и комуникация. Преводът на жестов език подпомага формирането на устойчиви нагласи за учене, пълноценно приобщаване и възможност за личностна и професионална реализация.

Предлага се осигуряване на ранно въздействие и ранна подкрепа на глухите и сляпо-глухите деца чрез българския жестов език. За глухите и сляпо-глухите ученици в училищата се въвежда специален учебен предмет „български жестов език“, а в детските градини специално образователно направление по български жестов език. Обученията да се осъществяват от педагогически специалисти от професионални направления „Педагогика“ и „Педагогика на обучението по……“, или по специалност „Българска филология“ с придобита професионална квалификация „учител по български жестов език“, предвижда законопроектът.

Висшите училища трябва да осигурят условия за подготовка на специалисти по българския жестов език. В процеса на обучение глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти ще имат право на до 60 часа допълнително ползване на преводачески услуги на семестър.

До 31 декември 2022 г. кметовете на общини и ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт трябва да осигурят условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите хора. При оказване на спешна медицинска помощ и хоспитализиране в болнични заведения лицата отново ще ползват преводаческа услуга. Условията и редът за осигуряването ѝ ще се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, която ще бъде издадена в срок до шест месеца от влизането в сила на закона.

В законопроекта е заложено и осигуряване на жестов превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания с икономическа и политическа тематика от доставчиците на аудио-визуални медийни услуги. Изискване ще бъде новинарските предавания да се излъчват най-малко веднъж на денонощие, като задължително се включват в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.
МОН предлага още и създаване на Съвет за българския жестов език към министъра на образованието и науката, който да подпомага развитието на езика.

Финансирането на дейностите за използването и развитието на жестовия език ще се осигуряват от държавния бюджет, от европейски и международни програми и проекти. Предвидено е законът да влезе в сила на 1 януари 2021 г. с изключение на обученията по специалния учебен предмет и по специалното образователно направление по български жестов език в специалните училища за ученици със сензорни увреждания и в детските градини и училищата в системата на предучилищното и училищното образование, които ще стартират от 15 септември 2026 г.

Законопроектът е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. В междуведомствената група за изготвянето му участваха представители на глухата общност, на организации на и за хора с увреден слух и на различни институции.