Експерти от МОН, фондация "Глухи без граници" и учени от Софийския университет съставиха речник на българския жестов език с 5 840 знака, както и научно описание на граматиката му. Оказва се, че между него и книжовния език има съществени разлики, които позволяват обявяването му за самостоятелен.

Изследването е проведено в седем града – София, Пловдив, Плевен, Търговище, Лом, Бургас и Благоевград. Резултатите показват, че българският жестов език е достигнал равнище на пълноценна езикова система. Той се различава от устната реч в лексиката и начина на построяване на изреченията, посочват още от МОН.

Открити са и различия при използване на жестовите знаци за синоними, омоними и антоними. Изследването е структурирало три важни за изпълнението и значението на жестовете категории – артикулация, конфигурация на ръката при отделните жестове и типа на изпълняваното движение.

В момента жестовите знаци се използват като помощно средство и средство за комуникация при обучението на децата и учениците с увреден слух в детските градини и училищата. Но това може да се промени. България е сред малкото държави, провели проучване с такава цел. То ще позволи да се въведат законови разпоредби за равностойното прилагане на жестовия език в образованието и в други области на обществения живот.

"Изследването е основа и за създаване на методически пособия, които да помогнат в комуникацията и съвместното обучение на глухите и чуващите деца и ученици в цялата страна. Ако жестовият език бъде узаконен, ще можем да го въведем като специален учебен предмет в специалните училища и като избираем в останалите“, каза зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева.