КНСБ предлага промяна на сегашната данъчна система в България - въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, която е установена за страната, и увеличаване на максималния осигурителен доход. Това каза президентът на конфедерацията Пламен Димитров на научна конференция "10 години плосък данък в България".

С въвеждането на необлагаем минимум ще бъдат освободени от данък нискодоходните групи и техният разполагаем месечен доход ще нарасне. Според синдиката, целият допълнителен разполагаем доход ще бъде изразходван за потребление, което ще има ефект както за икономическия растеж, така и за приходите в бюджета под формата на ДДС.

Димитров посочи, че неравенствата в България нарастват в условията на плосък данък, а премахването му е в унисон с конкретни препоръки на ЕК към България за намаляване на неравенствата и борбата със сивата икономика.

"България е единствената страна с коефициент на Джини по-висок от 40 процента. Структурата на влоговете също доказва това - при общо 9,7 млн. депозити към юни 2018 г. , 6,1 млн. от тях са на стойност до 1000 лева. В 66 страни от общо 143, за които статистиката предоставя информация в цял свят, съществува необлагаем минимум. Общо 11 икономики в Европа имат необлагаем минимум, който е равен на МРЗ, но в същото време други 14 страни от ЕС прилагат някаква форма на необлагаема основа. Единствените държави в ЕС, които имат плосък данък и нямат необлагаема основа, са България, Унгария и Хърватия. Общо страните, които имат плосък налог пък са едва 6", посочи той.

Конфедерацията иска още данъчната основа за хора с доходи по-високи от установената минимална работна заплата да се определя след приспадане на минималната работна заплата и остатъкът да бъде облаган с данъчна ставка от 10 процента. По този начин се предлага не напълно премахване на плоския данък, а занижаване на неговата тежест върху хората от всички доходни групи.

Синдикатът настоява още за повишаване на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лева на първо време, тъй като той е замразен доста години, а работните заплати и икономиката не спират да се развиват. КНСБ иска след нарастването му, след това да има постепенно увеличаване на неговата стойност до 10 пъти установената минимална работна заплата в страната.

"Емпиричните данни, с които разполага статистиката, позволяват да се твърди, че при въвеждането на тези промени ще бъде осигурен допълнителен годишен доход на всеки работещ в размер средно на 672 лева в зависимост от конкретната заплата", каза още Димитров.

Според проучването на КНСБ и фондация "Фридрих Еберт" за десетте години средният ръст на приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) в бюджета е 7.97 на сто, но преди кризата е бил около 15 на сто, а около и след кризата е едва 0.9 на сто. Ситуацията е подобна и при ръста на приходите от всички данъци - преди кризата средният ръст е 15.3 процента, докато след кризата е 3.33 на сто . За целия период средният ръст е 8.57 на сто. Преди кризата средният дял на данъчните приходи в бюджета е бил 21.37 на сто от БВП, докато след 2008 г. той е 20.4 на сто, което от КНСБ отчитат като намаление, макар и минимално.

Приходите от ДДС растат по-бързо от БВП. КНСБ обяснява това с аргумента, че все повече средства се изземват по косвен път от нискодоходните групи с цел преразпределение през публични политики. Осигурителната тежест се прехвърля към домакинствата и е в посока облекчаване на бизнеса, смятат от синдиката.

Делът на осигурителните вноски за сметка на домакинствата в общия дял на всички нетни осигурителни вноски нараства и достига от 20.4 на сто през 2000 г. до 39.80 на сто към края на 2016 г. В същото време делът на осигурителните вноски, които работодателят прави като дял от общите такива, намалява през годините и достига до 60.2 на сто общ дял при 79.6 на сто през 2000 година.