На днешния 23 юли отбелязваме 80 години от разстрела на Никола Вапцаров. Популярният български поет е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война през 1942 година. Още в деня, когато присъдата му е произнесена, той е екзекутиран. Получава амнистия посмъртно, след 1944 година.

Вапцаров е роден на 7 декември 1909 година в Банско. По това време този край все още е част от Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е учителка на име Елена Везюва. Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се в последствие болшевишки агент на НКВД.

Още в младежките си години той развива преданост към комунистическата идея. В началото на Втората световна война започва да се занимава с просъветска дейност. През лятото на 1941 година това води до ареста му. Първият процес го намира за невинен. Междувременно СССР е нападнат през юни 1941 г. от Германия, и след като се завръща в София на 31 август, Вапцаров започва да търси контакти за участие в съпротивата.

През март 1942 г. след продължителни агентурни действия полицията извършва арести на над 750 комунисти и безпартийни нелегални. Впоследствие около 60 от тях стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП. Един от тях е и Никола Вапцаров. Той е задържан на 4 март и след мъчения в ареста признава за нелегалната си дейност. 

При последвалия обиск в дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други доказателства, уличаващи го в конспиративна дейност. На 6 юли 1942 г. започва процесът.Протоколът от откритото заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията си, дадени при разследването. Това обаче не успява да го спаси. На 23 юли той е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. 

Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, с когото поетът се познава от младежките си години, но молбата бива отклонена. Приживе поетът издава една единствена стихосбирка - "Моторни песни". Тя е превеждана на редица езици, като авторът е подписан като "Никола Йонков".