Днешните 2-3 поколения са големи късметлии - България някак си успява да избегне войната вече 65 г., а ако не броим и краткото участие във Втората световна война - 90. Но историята показва, че Европа постоянно воюва, а Балканите най-вече. И още нещо - валутните войни обикновено водят до истински войни.

Например Първата световна война започва с разпада на общата валута и глобализацията от ХIХ век - затова историците казват, че ХХ век започва през 1914 година. След Първата световна война развитите държави се опитват да се върнат към златния стандарт и веднага навлизат в нова валутна война, която доста прилича на днешната. Франция предизвиква инфлация, преди да върже своя франк за златото, и така постига силно положителен външнотърговски баланс, с което изтегля златните резерви на Англия и я вкарва в тежка рецесия.

В Германия Ваймарската република предизвиква изкуствена инфлация, за да се справи по-лесно с репарациите, но рухва в хиперинфлация и с това подготвя почвата за фашизма. Останал без злато и с 25 на сто безработица, през 1931 г. Лондон се отказва от златния стандарт и се скарва с Париж, а САЩ започват да девалвират долара спрямо златото през 1933 г., с което окончателно погребват шансовете за свободна търговия, световен мир и разбирателство. Както е известно, същата година Хитлер идва на власт.

Една позабравена подробност е, че в същата епоха СССР се опитва да въведе "златен червонец", за да направи пазарни реформи. Това се проваля, а с него рухва и НЕП-ът (новата икономическа политика), Сталин се връща към казармения болшевизъм и робския труд. Още една важна крачка към Втората световна война. Днешната световна криза удивително напомня епохата през 1929 - 1933 г. По принцип това е класическа криза на свръхпроизводството, която до един момент се замазва с деривати и лоши кредити. Но това свърши през 2008 г. През 30-те години в САЩ са изхвърляли жито и царевица в морето.

На 27 ноември американските търговци изхвърлиха стоки за стотици милиарди (при нормалната цена) и над 230 милиона подлудели патриоти хукнаха да купуват плазми за по 20 долара и рокли за по 90 цента. За един ден похарчиха общо около 50 милиарда при десетки пъти по-ниски цени. Лошото е, че наистина няма безплатен обяд. Валутната война също е пред очите ни. Преди да удари Гърция и Италия, тя започна в глобален мащаб - между Китай и САЩ. Заради евтиния юан търговският дефицит на Щатите спрямо Китай достигна 260 билиона долара по-миналата година.

В началото на 2011 г. Пекин имаше почти 3 трилиона долара резерви в чуждестранна валута, от които 1 трилион са инвестирани в американски държавни облигации. САЩ и Китай се оказаха вплетени в мултитрилионна финансова прегръдка от типа 69, в която всички телесни течности текат еднопосочно.

Американските производства бързо се изнасят в Китай, където себестойността на един айпад е около 5 долара. Това доведе до близо 30 милиона безработни в САЩ, истински трудов геноцид. Какво прави Белият дом? Първо - оказва политически натиск. Второ - печата пари. И трето - вече 10 години поддържа абсурдно ниски първични лихви - около нулата. И въпреки това няма инфлация! Сега - засега Китай си купува бракувани съветски самолетоносачи и се готви за нови опиумни войни. Но пък Европа се тресе. Търговският дефицит на САЩ към Китай е 250 милиарда, но към света като цяло е 40 милиарда. Откъде идва разликата от 210 милиарда годишно?

Естествено, че от Европа. Един от парадоксите е, че въпреки масовото печатане на пари двете световни валути се движат ръка за ръка. Ако има инфлация, тя е спрямо златото. Но спрямо потребителските стоки инфлация няма. Това може би опровергава някои уроци на монетаризма, но е факт. Докато има криза на свръхпроизводството, печатането на пари не води до инфлация. Лошото идва изведнъж и внезапно. А засиленото търсене на злато обикновено предвещава война. Вътре в Европа също назряват революционни събития - еврото се оказа зловещ капан за всички държави с изключение на Германия.

Благодарение на еврото Германия се превърна във втория износител в света след Китай, изпреварвайки САЩ и Япония. Естествено, това е за сметка на по-слабите европейски икономики. Гърция и Италия вече изпаднаха в неплатежоспособност и Брюксел им назначи генерал-губернатори. Германия отказва да разреши ЕЦБ да дава кредити при нормални лихви, освен ако те не приемат колониалния статут и хилядагодишния Райх.

Може ли това да доведе до военни сблъсъци? Ясно е, че в един момент "прасетата" ще отхвърлят еврото и ще откажат да плащат дълговете си. Те просто нямат друг изход. Щом една мощна и модерна икономика като италианската е в капан, какво остава за гръцката? Нищо чудно утре Гърция да се събуди с военна хунта, анализите на ЦРУ предупреждават още от пролетта. Не случайно, преди да абдикира, Папандреу за всеки случай уволни ръководството на въоръжените сили. Но те си имат здрави традиции.

Днес обаче държавният суверенитет е доста разтегливо понятие. Принципът за ненакърнимостта на границите, който бе наложен след Втората световна война, вече е заменен от принципа за спасяване на демокрацията. Всеки момент например се очаква нашият съюзник Турция да спаси демокрацията в Сирия. Само преди седмица-две Анкара предупреди Република Кипър да спре да търси нефт в териториалните си води, иначе ще "защити интересите си", каквото и да означава това. Хроничните сблъсъци с Гърция само чакат повод, за да избухнат. И това може да е за някой безлюден остров. Ако това не бе кратка статия, бих могъл да напиша още 10 възможни военни сценария в Европа. Ясно е, че поне десетина държави в момента са в колониален валутен капан. Ясно е, че възникват националноосвободителни движения. А също така е ясно, че това рядко минава без кръвопускане.

Разбира се, Европа спокойно може да намери мирно решение на проблемите си. Аз вярвам, че ще намери. Но ние сме длъжни да бъдем реалисти и да мислим за различните възможни сценарии. Длъжни сме да очакваме най-лошото. Сто на сто много умни глави ще се присмеят на тази статия - точно както ми се присмяха преди година и половина, когато писах, че еврото може да се разпадне. Но аз мога да им препоръчам още по-луди хипотези, измислени от истински специалисти. В сравнение с тях моята фантазия е много даже мизерна.

Например на пазара е книгата "Светът през следващите 100 години" на Джордж Фридмън, известен американски специалист по геополитика, кадър на института "Ранд" и директор на агенцията за геополитически анализи "Стратфор". Той предрича не една, а 2 войни между Турция и Полша. За съжаление, не Фридмън уточнява къде точно ще се водят бойните действия между Турция и Полша. Мизия и Тракия със своите планински вериги предлагат чудесни отбранителни валове. Единственото, което може да пречи на бойните действия, е туземното население.

Източник: в. "24 часа", Валери Найденов