За пясъчните лилии или защо скърбим за дюните

Автор: Ирина Й., от 15.01.2019 0
Всеки вид е важен за баланса в природата! Дори наглед маловажното цвете!

Пясъчната лилия е едно от най-красивите и най-редките цветя в България. То обитава крайбрежни пясъци и дюни, цъфти през летните месеци. Стеблото й е едва 60 см, но то носи прелестни 5 до 10 едри, снежнобели цвята, ухаещи с фин и екзотичен аромат. Аромат на лято!

Пясъчната лилия е от семейство Кокичеви, а родината й е Средиземноморското крайбрежие. Латинското му име е “Pancratium maritimum”. То произхожда от старогръцки и приблизителният му превод означава “морски боец”. Пясъчната лилия обаче има и други красиви имена - морски нарцис, кралицата на цветята, лилията на Свети Никола.

Пясъчната лилия представлява многогодишно луковично растение. И наистина е морски боец. За да оцелее, това крехко цвете придържа луковиците с коренища, които се спускат по-дълбоко под нажежената повърхност на пясъците. Освен това, не разчита само на луковиците си, а се размножава и чрез семена. Пясъчната лилия обича и морето. За разлика от много други растения, това цвете приема солена вода, като дори има доказателства, че семената му я предпочитат.

Въпреки това обаче пясъчната лилия е едно от най-редките растения не само у нас, а и в цяла Европа. Причината за това до голяма степен са все по-малкото запазени дюнни местообитания, където растението може да се развива свободно, в подходящи условия. Невниманието на туристите, замърсяването, утъпкването, брането, въпреки забраните, също оказват своето влияние. 

В Европа пясъчната лилия се среща в някои страни по Средиземноморието, на Балканския п-в и в Западен Кавказ. У нас пясъчни лилии цъфтят по Южното Черноморие, на 4-5 места. Тук-там се наблюдават по-големи популации, но като цяло в България пясъчната лилия е представена с ограничен брой индивиди. Затова видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга. Някои находища на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Дюните, които бяха унищожени преди дни, се намират в най-малкия резерват у нас и в едно от местообитанията на това рядко растение. Той носи името на пясъчната лилия, тъй като там се наблюдава популация от това приказно растение. В опита си да защити съществуването му на родна земя, екоинспекцията организира регулярно ръчно почистване на дюните от храсти, поставят се огради и информационни табели.

И макар красотата на това растение да не изглежда особено критично важна за бъдещето ни, документи като Червената книга съществуват заради убеждението ни, подкрепено от научни доказателства, че всеки вид е важен за баланса в природата. Невероятните особености на това растение са плод на развитие и еволюция, които няма как да бъдат изкопирани и изкуствено пресъздадени. А то е там. Все още го има. Не се налага да търсим начин да го възкресим, а само да го опазим.

За това скърбим за дюните. Защото скърбим за лилиите. И скърбим, че децата и внуците ни може да не ги видят. Както ние не успяхме да видим толкова изчезнали видове...

Добави в Svejo

Коментари (0)


Моля, въведете анти спам кода от картинката

Презареди  

Poligraffски погледнато

Дъждовно ни е...
» архив

Poligraffски забавно

* Отдавна е известно, че 20% от хората вършат 80% от работата. Но съвсем наскоро стана ясно, че 80% от хората смятат, че влизат в тези 20%.


* Минавах с колата през гората и спрях да се изпикая. Влязох няколко крачки и гледам - мечка. Викам си - що па да не се изакам...


* Врачански пустиняк му краднале бостано и он вместо да виси да го варди по цел ден турил една табела у сред бустано на коя пишело "една от лубениците съм нагньел с отрова да ви е*а у ламерете!".

На другия ден отива да провери бостано и глее сички лубеници си там, а на табелата дописано "сеги са две да та е@а в тарикато".


* Понеже на диригента му трепереха ръцете заради махмурлука,всички в залата се насладиха на ремикс на Моцарт

 

Анкета

Ще гласувате ли на предстоящите Евроизбори?

Да По-скоро да Не По-скоро не Още не съм решил
виж резултатите или