За пясъчните лилии или защо скърбим за дюните

Автор: Ирина Й., от 15.01.2019 0
Всеки вид е важен за баланса в природата! Дори наглед маловажното цвете!

Пясъчната лилия е едно от най-красивите и най-редките цветя в България. То обитава крайбрежни пясъци и дюни, цъфти през летните месеци. Стеблото й е едва 60 см, но то носи прелестни 5 до 10 едри, снежнобели цвята, ухаещи с фин и екзотичен аромат. Аромат на лято!

Пясъчната лилия е от семейство Кокичеви, а родината й е Средиземноморското крайбрежие. Латинското му име е “Pancratium maritimum”. То произхожда от старогръцки и приблизителният му превод означава “морски боец”. Пясъчната лилия обаче има и други красиви имена - морски нарцис, кралицата на цветята, лилията на Свети Никола.

Пясъчната лилия представлява многогодишно луковично растение. И наистина е морски боец. За да оцелее, това крехко цвете придържа луковиците с коренища, които се спускат по-дълбоко под нажежената повърхност на пясъците. Освен това, не разчита само на луковиците си, а се размножава и чрез семена. Пясъчната лилия обича и морето. За разлика от много други растения, това цвете приема солена вода, като дори има доказателства, че семената му я предпочитат.

Въпреки това обаче пясъчната лилия е едно от най-редките растения не само у нас, а и в цяла Европа. Причината за това до голяма степен са все по-малкото запазени дюнни местообитания, където растението може да се развива свободно, в подходящи условия. Невниманието на туристите, замърсяването, утъпкването, брането, въпреки забраните, също оказват своето влияние. 

В Европа пясъчната лилия се среща в някои страни по Средиземноморието, на Балканския п-в и в Западен Кавказ. У нас пясъчни лилии цъфтят по Южното Черноморие, на 4-5 места. Тук-там се наблюдават по-големи популации, но като цяло в България пясъчната лилия е представена с ограничен брой индивиди. Затова видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга. Някои находища на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Дюните, които бяха унищожени преди дни, се намират в най-малкия резерват у нас и в едно от местообитанията на това рядко растение. Той носи името на пясъчната лилия, тъй като там се наблюдава популация от това приказно растение. В опита си да защити съществуването му на родна земя, екоинспекцията организира регулярно ръчно почистване на дюните от храсти, поставят се огради и информационни табели.

И макар красотата на това растение да не изглежда особено критично важна за бъдещето ни, документи като Червената книга съществуват заради убеждението ни, подкрепено от научни доказателства, че всеки вид е важен за баланса в природата. Невероятните особености на това растение са плод на развитие и еволюция, които няма как да бъдат изкопирани и изкуствено пресъздадени. А то е там. Все още го има. Не се налага да търсим начин да го възкресим, а само да го опазим.

За това скърбим за дюните. Защото скърбим за лилиите. И скърбим, че децата и внуците ни може да не ги видят. Както ние не успяхме да видим толкова изчезнали видове...

Добави в Svejo

Коментари (0)


Моля, въведете анти спам кода от картинката

Презареди  

Poligraffски погледнато

Бавно и полека, лятото се завръща!
» архив

Poligraffски забавно

* Блондинка се вози в експериментално такси, управлявано от робот, и си разсъждава на глас:
- Това е толкова странно, машина да управлява такси!
Роботът отговаря с метална интонация:
- Госпожо, аз бях бизнес робот от най-висок управленски клас. Работил съм за НАСА и ЦЕРН.
- И сега караш такси???
- Да, госпожо. Съсипаха я тая държава.


* В автобус до момиче с татуировка седи възрастна жена и удивено я разглежда.
- Бабче, за първи път ли виждаш татуировка?
- Момиче, виждала съм повече татуировки от татуист, но 25 години съм живяла в Китай и не мога да разбера, защо на врата ти пише "Не замразявай повторно".


* Извадиш тавата да хапнеш малко, и като се почне едно изравняване...


* По телефона:
- Здрасти муцка, кво праиш?
- Ми на, унищожавам уликите, доказващи родствените ми връзки с хобитите.
- Кво?
- Кво, кво! Епилирам си краката!


* Фразата "Ти си последният човек, на когото бих искал да причиня болка", навежда на две мисли:
1. Този човек има списък.
2. Аз съм в този списък.

Анкета

Ще ходите ли на почивка това лято?

Да, избрал съм дестинация в чужбина Да, избрал съм дестинация в страната Ако ми дадат отпуск, може и да ида на почивка Не, нямам излишни пари
виж резултатите или