"За част от гражданите плащането на огромни лихви, разноски, обезщетения и неустойки е непосилно. Много от хората изпадат във финансовото блато, застрашени са от финансово изключване, заради лавинообразното нарастване на дълговете им. Така от моментно решение в труден за гражданите финансов момент, фирмите за бърз кредит се превръщат във фирми за бърз крах за тях“. Това каза омбудсманът Мая Манолова по време на инициираната от нея в институцията кръгла маса по проблемите на гражданите с фирмите за бързи кредити.

По време на дискусията бяха цитирани данни на БНБ, според които 2 млрд. 522 млн. са отпуснатите кредити за първото тримесечие. Пак по нейни данни 200 млн. лева са т.нар. лоши кредити или забавените за връщане такива. Манолова, на свой ред, заяви, че през последните седмици има много жалби, свързани със сериозни нарушения от страна на тези фирми. Става дума включително за заобикаляне на закона и включване на неравноправни клаузи в договорите.

"Една голяма част от тези кредити се продават на колекторски фирми. По данни на асоциацията на колекторите, 19% от необслужените кредити, които са продадени на фирми за събиране на вземания, идват именно от бързи кредити“, посочи Манолова. Проблемът с необслужените кредити е в първата тройка, заедно със сложната геополитическа ситуация и с киберпрестъпността, от рисковете за 2019 г. пред финансовите системи на Еврозоната, посочва Европейската централна банка.

„България е в топ 5 на страните от ЕС по лоши кредити. За 2018 г. необслужените кредити са на стойност 800 млн., като 600 млн. от тях са потребителски от физически лица“, цитира статистика общественият посредник. Мерките за борба с това са няколко - промените в Гражданско процесуалния кодекс, целящи съдът да следи за неравноправни клаузи в договорите, например. Въвеждането на частния фалит - също.

На форума подробно бе обяснено какви са проблемите на хората с фирмите за бързи кредити. Те често имат неустойка за неосигуряване на поръчител, който трябва да взима например 7 пъти по-високо възнаграждение от минималната заплата. Друг проблем е осигуряването на банковата гаранция, която е ясно, че не могат да получат предвид ниското социално положение на кредитоискателя.

По думите на Манолова, честа практика на фирмите за бързи кредити е да включват т. нар. пакети с допълнителни услуги, които са още един начин за увеличаване на същата тази възнаградителна лихва, както и начин да се прескочи в някои случаи многократно годишния процент на разходите по един кредит.

Сред другите проблеми, които открои омбудсманът, бяха взимането на такса за извънсъдебно събиране на кредита, което според омбудсмана означава, че тези фирми искат от хората предварително да си платят за това, че ще ги притесняват по телефона, с писма, вкъщи, на работното им място, а също и че взимат такси за домашно посещение.

„Имаме оплаквания от граждани за несъразмерно високи застрахователни премии“, каза общественият защитник и като даде пример, че за кредит от 2 000 лв., се иска 1 540 лв.  застраховка, която при това важи само в рамките на една седмица.

Според Манолова, проблемът е в липсата на контрол върху фирмите за бързи кредити, защото единственият орган, които ги контролира, е Комисията за защита на потребителите, но тя няма как да контролира ежедневно близо 100 фирми в сектора. Омбудсманът акцентира още, че за да бъде упражнявана такъв вид дейност, е необходимо лицензиране на фирмите за бързи кредити, което БНБ би могла да издава.