"Базата за определяне на всички условия и критерии на Регионалната здравната карта (РЗК) стъпват на неверни данни за населението на територията". Това заяви областният управител Вълчо Чолаков на брифинг след работна среща по темата. Той посочи, че предложената от Министерството на здравеопазването РЗК е базирана на броя жители на областта по постоянен адрес, който е приблизително 412 хил. души.

"Има хора, които целогодишно живеят без постоянен адрес тук, не се вземат и предвид летните работници и 3-те милиона туристи, които преминават през летище Бургас. Всички те са потенциални ползватели на здравната карта", посочи още Чолаков. Той заяви, че по време на срещата е подписано единодушно общо възражение, което той е поел ангажимент лично да предаде на министъра на здравеопазването. Губернаторът е оптимистично настроен, че картата ще бъде преработена, така че да отразява по-добре особеностите на региона.

Зам.-директорът на РЗИ д-р Вергиния Цанова посочи, че в картата са заложени 1 555 легла за активно интензивно лечение, докато при изработването на проекта, екипът в Бургас е поискал 1 830. Към момента разкритите легла са 1543. По думите на д-р Цанова, проблемът в бройката е най-вече в разпределението. Били увеличени леглата за терапевтично лечение, за сметка на тези в областта на хирургията, педиатрията и акушеро-гинекологията.

Експертът също подчерта, че спецификите на региона, който е с развиваща се икономика, граничен за ЕС, с активен туристически сезон, предполагат увеличение на леглата. Тя припомни, че до 1-2 години ще бъде открит и Медицински факултет в града. По думите й, тези фактори не са отчетени от министерството. Не са взети предвид и високата раждаемост, ниската детска смъртност и рязкото увеличение на детското население (под 17-годишна възраст).

Статистиката показва, че в национален мащаб, на всеки 1 000 души се падат по 4,6 легла. В Бургас обаче Министерството е решило, че са достатъчни 3,7 легла, при това без да се вземат предвид вътрешната миграция, туристическия поток, увеличаващото се население. Според смтките на д-р Цанова, това намалява реалният брой на леглата на под 3 на 1 000 души население.

Зам.-кметът по здравеопазване д-р Лорис Мануелян коментира, че проблемът е в т.нар. "исторически" подход, който е използван при формирането на картата. По думите му, не са взети предвид новоразвиващите се медицински дейности, които към този момент не могат да отчетат кой знае какви резултати. "Тази карта ще ни ограничи, а Бургас трябва да продължи да се развива с този темп", допълни той.

Здравната карта все още не е окончателен документ. До 23-и май тя подлежи на обществено обсъждане. Дотогава областната администрация трябва да придвижи възражението си. След това, приетата РЗК ще важи за следващите три години, определяйки как ще се лекуват хората в региона. Това, според д-р Мануелян, може да доведе до отлив на пациенти в някои медицински специалности, ако така предложената от ведомството карта не бъде "редактирана".